„ЛОЖЬ”
Евгений Михайлович Винокуров (1925-1993 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ЛЪЖАТА
За истина и не мечтая,
на близки хора аз държа,
но цял живот край мен витае
всепоразяваща лъжа.
С наслада лъжат, лъжат сладко.
Кой просто мами, кой с апломб...
Но сякаш в смътен сън догадка
разсича някъде разлом.
Бях плах и слаб, и млад и често
в мъглата нощна бродех сам –
градът с тръби и кули беше
чудовищна измама там.
С обувки тромави се влача,
говоря си за своя плен...
Лъжливо в локвите подскача
фалшивата зора до мен.
Ударения
ЛЪЖАТА
За Истина и не мечтАя,
на блИзки хОра Аз държА,
но цЯл живОт край мЕн витАе
всепоразЯваща лъжА.
С наслАда лЪжат, лЪжат слАдко.
Кой прОсто мАми, кОй с аплОмб...
Но сЯкаш в смЪтен сЪн догАдка
разсИча нЯкъде разлОм.
Бях плАх и слАб, и млАд и чЕсто
в мъглАта нОштна брОдех сАм –
градЪт с тръбИ и кУли бЕше
чудОвиштна измАма тАм.
С обУвки трОмави се влАча,
говОря си за свОя плЕн...
ЛъжлИво в лОквите подскАча
фалшИвата зорА до мЕн.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Евгений Винокуров
ЛОЖЬ
Об истине и не мечтая,
я жил среди родни, и сплошь
вокруг меня была простая,
но разъедающая ложь.
Со смаком врали, врали сладко.
Кто просто лгал, а кто втройне...
Но словно смутный сон, догадка
тоскливо брезжила во мне.
Я робок был, и слаб, и молод,
я брел ночами сквозь туман, –
весь в башнях, шпилях, трубах город
был как чудовищный обман.
Я брел в ботинках неуклюжих,
брел, сам с собою говоря...
И лживо отражалась в лужах
насквозь фальшивая заря.
1972 г.